Манастирът Св. Наум край Охридското езеро

Когато разпитвах какво може да се види в Охрид, освен забележителностите в самия град, разбрах и за манастира Св. Наум. Той се намира на 20-тина километра от Охрид, почти на границата с Албания. На следващия ден сутринта, стояхме на спирката и чакахме автобуса на “Галеб” до Св. Наум. Настойчив таксиметров шофьор се опитваше да ни убеди, да се качим при него. “210 денара на човек. И автобуса е толкова. Не те лъжа. Даже ще спра на музея на водата да направите снимки.” Разбрах, че с думи няма да стане и спрях да му обръщам внимание, а той просто не спираше. Накрая изгуби интерес, но не за дълго. Успя да уговори двойка чужденци и пак се върна при нас. Явно искаше да си напълни колата. След като за пореден път му отказах и почти провалих курса му, се запъти да търси други “жертви”. В крайна сметка цената наистина беше същата, но нямах желание да се тъпча с 5 човека в такси, а и настойчивостта му ме подразни доста. 

Пристигна автобусът, стар мерцедес от времето, когато седалките бяха от мек дунапрен и черна кожа. Настанихме се и потеглихме. Пътят е изпълнен с много завои, изкачвания и спускания. Минахме през няколко села и след около 20-30 минути бяхме на паркинга пред входа на манастира.

Манастира Св. Наум в Охрид

Преди да се стигне до самия манастир се минава по алея, от едната страна са наредени дюкянчета за сувенири, а от другата е брегът на езерото. Красиво, зелено с много цветя и пейки. Има разбира се и кебапчета, и плескавици, и цял рибен ресторант.

Вървим по алеята и стигаме до езеро с кристално чиста гладка вода. Това са изворите на Охридското езеро, а водата в тях идва от Преспанските езера. Малко по-нататък тази спокойна вода бурно се влива в Охридското езеро. Има лодки, с които можете да се разходите из изворите и да стигнете до църквата Св. Богородица. Лодките са с гребла, защото моторните са забранени за да не замърсяват водата.

Манастира Св. Наум в Охрид

Зад нас е планината Галичица, която е национален парк. Интересното беше, че за тези няколко дни, в които бяхме в района, така и не успяхме да видим върха, винаги беше обгърнат от мъгла.

Манастира Св. Наум в Охрид

В края на алеята стигнахме до малък плаж и там най-сетне видяхме един от десетките пауни, които се разхождат на свобода и са голяма атракция за посетителите. 

Манастира Св. Наум в Охрид

Самият манастир се намира на хълмче в края на алеята. По павирана уличка стигнахме до дървена порта и попаднахме на малък парк с водопади, пейки и беседка.

Манастира Св. Наум в Охрид

Изкачихме стъпалата и се озовахме пред входа на манастира. В двора ни посрещнаха още пауни.  

Манастирът е построен около 900 година от Св. Наум с помощта на цар Самуил и е носил името  Св. Архангели. Наум заживява там и след смъртта му е погребан в църквата. В негова чест променят името на манастира.

Манастира Св. Наум в Охрид

Палим свещички отвън и после влизаме в църквата. В малка ниша се намира гробът на Св. Наум. Според легендата, ако доближиш ухо до пода ще чуеш как бие сърцето на светеца. Смята се, че мястото помага на хора с умствени проблеми. В миналото хората оставали да спят в малко помещение в църквата, а днес в самия манастир има хотелска част.

Разхождаме се малко из двора. Има тераса с хубава гледка към Охридското езеро. На една ръка разстояние се виждат албански селца. Малко снимки и поемаме по обратния път.

Манастира Св. Наум в Охрид

Качваме се на познатия автобус и за наша изненада вместо посока Охрид тръгваме за границата с Албания. В продължение на 1-2 минути се вайкахме и чудехме. “Не, няма как да ни кара в Албания, паспортите са ни в хотела”. И ето, стигнахме на бариерите. Малко паника и шофьорът взе че обърна. Тръгнахме обратно по тесния вит път със същия мерцедес, а на една пътничка започна да й става лошо от люлеенето в автобуса. А това хич не беше хубаво за останалите пътници, но пък грам не предизвика състрадание в шофьора. Върхът беше когато се качиха няколко французина с видимо едра банкнота и поискаха да си купят билети, а той без свян започна да ги псува в недоволството си.

Куриозен ден, но вече сме в Охрид. Отиваме да се разхождаме още, защото много ни харесва градът, но най-много ни харесва да пием по нещо на брега на езерото.

Share:

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on pinterest
Pinterest
Share on linkedin
LinkedIn
Eve

Eve

Блогър и страстен пътешественик. В момента живее в един от най-страхотните градове в света - Барселона. Обича да посещава нови места, да изучава нови култури и да опитва различни неща.

Related Posts

Scroll to Top